прилютеела съм

Речник на българския език

1. прилютеела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

прилютеела съм е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).