прилютеела

Речник на българския език

1. прилютеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилютеела е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилютеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прилютеела е производна форма на прилютея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).