прилютеел
1.
прилютеел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
прилютеел
е производна форма
на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
прилютеел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
прилютеел
е производна форма
на прилютея (мин. деят. несв. прич. м. р.).