прилютеел

Речник на българския език

1. прилютеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилютеел е производна форма на прилютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилютеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилютеел е производна форма на прилютея (мин. деят. несв. прич. м. р.).