прилъжело

Речник на българския език

1. прилъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилъжело е производна форма на прилъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилъжело е производна форма на прилъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).