прилъгвал си

Речник на българския език

1. прилъгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилъгвал си е производна форма на прилъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прилъгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилъгвал си е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прилъгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прилъгвал си е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).