прилъгвало си

Речник на българския език

1. прилъгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилъгвало си е производна форма на прилъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилъгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилъгвало си е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилъгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прилъгвало си е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).