прилъгвало

Речник на българския език

1. прилъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилъгвало е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилъгвало е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилъгвало е производна форма на прилъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилъгвало е производна форма на прилъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).