прилъгвал

Речник на българския език

1. прилъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилъгвал е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилъгвал е производна форма на прилъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прилъгвал е производна форма на прилъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прилъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилъгвал е производна форма на прилъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).