прилъгало

Речник на българския език

1. прилъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилъгало е производна форма на прилъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилъгало е производна форма на прилъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).