прилъга

Речник на българския език

1. прилъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прилъга е производна форма на прилъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прилъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прилъга е производна форма на прилъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).