прилунил е

Речник на българския език

1. прилунил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунил е е производна форма на прилуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунил е е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).