прилепило

Речник на българския език

1. прилепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилепило е производна форма на прилепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилепило е производна форма на прилепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).