прилепила

Речник на българския език

1. прилепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прилепила е производна форма на прилепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прилепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прилепила е производна форма на прилепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).