прилепил

Речник на българския език

1. прилепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилепил е производна форма на прилепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилепил — мин. деят. св. прич. м. р.

прилепил е производна форма на прилепя (мин. деят. св. прич. м. р.).