прикътвало

Речник на българския език

1. прикътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикътвало е производна форма на прикътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикътвало е производна форма на прикътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прикътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прикътвало е производна форма на прикътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прикътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прикътвало е производна форма на прикътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).