прикътвала

Речник на българския език

1. прикътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикътвала е производна форма на прикътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прикътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикътвала е производна форма на прикътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прикътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прикътвала е производна форма на прикътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прикътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прикътвала е производна форма на прикътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).