прикъташе

Речник на българския език

1. прикъташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прикъташе е производна форма на прикътам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прикъташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прикъташе е производна форма на прикътам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).