прикътал е

Речник на българския език

1. прикътал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътал е е производна форма на прикътам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикътал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътал е е производна форма на прикътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикътал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътал е е производна форма на прикътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).