прикрепяло е

Речник на българския език

1. прикрепяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е е производна форма на прикрепям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикрепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е е производна форма на прикрепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прикрепяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е е производна форма на прикрепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. прикрепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е е производна форма на прикрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).