прикоткал

Речник на българския език

1. прикоткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикоткал е производна форма на прикоткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикоткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикоткал е производна форма на прикоткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикоткал — мин. деят. св. прич. м. р.

прикоткал е производна форма на прикоткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прикоткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикоткал е производна форма на прикоткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).