приковяло

Речник на българския език

1. приковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приковяло е производна форма на прикова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приковяло е производна форма на прикова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).