прикипявал

Речник на българския език

1. прикипявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикипявал е производна форма на прикипявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикипявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикипявал е производна форма на прикипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикипявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прикипявал е производна форма на прикипявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прикипявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикипявал е производна форма на прикипявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).