прикачило

Речник на българския език

1. прикачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикачило е производна форма на прикача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прикачило е производна форма на прикача (мин. деят. св. прич. ср. р.).