прикараше

Речник на българския език

1. прикараше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прикараше е производна форма на прикарам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прикараше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прикараше е производна форма на прикарам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).