прикарахте

Речник на българския език

1. прикарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прикарахте е производна форма на прикарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прикарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прикарахте е производна форма на прикарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).