прикараха

Речник на българския език

1. прикараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прикараха е производна форма на прикарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прикараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прикараха е производна форма на прикарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).