прикарах

Речник на българския език

1. прикарах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прикарах е производна форма на прикарам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прикарах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прикарах е производна форма на прикарам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).