прикарали

Речник на българския език

1. прикарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прикарали е производна форма на прикарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прикарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прикарали е производна форма на прикарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прикарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прикарали е производна форма на прикарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прикарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прикарали е производна форма на прикарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).