прикарала

Речник на българския език

1. прикарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикарала е производна форма на прикарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прикарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикарала е производна форма на прикарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прикарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прикарала е производна форма на прикарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прикарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прикарала е производна форма на прикарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).