прикарал

Речник на българския език

1. прикарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикарал е производна форма на прикарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикарал е производна форма на прикарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикарал — мин. деят. св. прич. м. р.

прикарал е производна форма на прикарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прикарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикарал е производна форма на прикарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).