прикара

Речник на българския език

1. прикара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикара е производна форма на прикарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прикара е производна форма на прикарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прикара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прикара е производна форма на прикарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).