приискала

Речник на българския език

1. приискала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приискала е производна форма на приискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приискала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приискала е производна форма на приискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. приискала — мин. деят. св. прич. ж. р.

приискала е производна форма на приискам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. приискала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

приискала е производна форма на приискам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).