призлеело

Речник на българския език

1. призлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

призлеело е производна форма на призлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. призлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

призлеело е производна форма на призлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).