прижумявало е

Речник на българския език

1. прижумявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало е е производна форма на прижумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прижумявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало е е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прижумявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прижумявало е е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).