прижумявала

Речник на българския език

1. прижумявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прижумявала е производна форма на прижумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прижумявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прижумявала е производна форма на прижумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прижумявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прижумявала е производна форма на прижумявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прижумявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прижумявала е производна форма на прижумявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).