придърпвало

Речник на българския език

1. придърпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придърпвало е производна форма на придърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придърпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придърпвало е производна форма на придърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придърпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

придърпвало е производна форма на придърпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. придърпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

придърпвало е производна форма на придърпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).