придърпаха

Речник на българския език

1. придърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

придърпаха е производна форма на придърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. придърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

придърпаха е производна форма на придърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).