придърпах

Речник на българския език

1. придърпах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

придърпах е производна форма на придърпам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. придърпах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

придърпах е производна форма на придърпам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).