придърпа

Речник на българския език

1. придърпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

придърпа е производна форма на придърпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. придърпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

придърпа е производна форма на придърпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. придърпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

придърпа е производна форма на придърпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).