придържал съм

Речник на българския език

1. придържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. придържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. придържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. придържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. придържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. придържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

придържал съм е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).