придържал си

Речник на българския език

1. придържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. придържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. придържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. придържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. придържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. придържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придържал си е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).