придържал е

Речник на българския език

1. придържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. придържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. придържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. придържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. придържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придържал е е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).