придържало е

Речник на българския език

1. придържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. придържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. придържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. придържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. придържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придържало е е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).