придържала е

Речник на българския език

1. придържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. придържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. придържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. придържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. придържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. придържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

придържала е е производна форма на придържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).