придрънчавал е

Речник на българския език

1. придрънчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придрънчавал е е производна форма на придрънчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придрънчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придрънчавал е е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. придрънчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придрънчавал е е производна форма на придрънчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).