придружил е

Речник на българския език

1. придружил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придружил е е производна форма на придружа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придружил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придружил е е производна форма на придружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).