придобил си

Речник на българския език

1. придобил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придобил си е производна форма на придобия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. придобил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

придобил си е производна форма на придобия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).