придобил

Речник на българския език

1. придобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придобил е производна форма на придобия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придобил — мин. деят. св. прич. м. р.

придобил е производна форма на придобия (мин. деят. св. прич. м. р.).