придирва

Речник на българския език

1. придирва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

придирва е производна форма на придирвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. придирва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

придирва е производна форма на придирвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. придирва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

придирва е производна форма на придирвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).