придвижил е

Речник на българския език

1. придвижил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придвижил е е производна форма на придвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. придвижил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

придвижил е е производна форма на придвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).